Паметник на жертвите на комунистическите режими
Паметник на жертвите на комунистическите режими в света
София, България
Клиент: НПО
Тип: конкурс – II място
Програма: паметен знак
Проект: 2009 г.
Отговорен партньор: Ангел Савлаков
Архитекти на проекта: Ангел Савлаков, Иван Драгошински, Ивайло Андреев
Съавтор: доц.Владимир Игнатов
Екип: Никола Малинов
Средата, в която се намира терена отреден от общинските служби за изграждане на паметник посветен на жертвите на комунистическите режими в света, е парково пространство в центъра на София, което се характеризира с активен социален живот и с доминиращото внушение на църквата „Св.Седмочисленици”. При търсенето на идеята за паметника се опитахме да отговорим на няколко основни въпроса, които си бяхме задали:
- Каква да бъде намесата в средата, така че активния социален живот да бъде не само запазен, но и стимулиран допълнително?
- Как да се създаде от една страна абстрактен символ на темата на паметника, а от другa – този символ да бъде достатъчно близо да възприятията на хората?
- Как създаденият символ да има отношение към средата на паметника и как да отчита присъствието на сградата на църквата?
- Възможно ли е символът от една страна да изрази отношение на времето, в което живеем към темата на паметника, а от друга – да отправи послания към бъдещето?
Структурата на паметника е изградена от система вертикални стени, позволяващи свободно моделиране на терена между тях. Наклонени озеленени повърхности, оформят ландшафт, който е достъпен за всеки и представлява естествено продължение на парковото пространство. Вертикалните стени са покрити от нагънати и частично срязани масивни метални листове, правещи препратка към тоталитарните режими в света и наложената от тях „желязна завеса”. През срязванията на листовете се промушват нежни метални цветя, които с голямата си численост се асоциират с многобройните жертви на комунизма. Контрастът между цветята и бруталната стоманена стена подчертава основната тема на паметника. Единствената пластика, използвана в паметника, е детска фигура в реален ръст, седнала в края на една от стените и загледана в сградата на църквата. Връзката на детето и цветята с църквата може да се интерпретира индивидуално, но вероятно създаденото усещане за очакване и надежда е посланието на паметника към бъдещите поколения.
